Стобските пирамиди са живописен природен феномен. Намират се над село Стоб, в западния дял на Рила планина. Предствляват сложна композиция от остри и игловидни, а в по-голямата си част пирамидални или конусовидни земни форми. Скални образувания формирани след процес на снеготопене и дъждове отнесли горният скален и почвен слой. По-меката част от скалата се отмива и остава само бразди състоящи се от по-твърдата скална маса. През 1964 г. Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност. 

По пътя за Рилския манастир след гр. Кочериново е отклонението за село Стоб. Асфалтовият път води до черква и паркинг, откъдето започва изградената до пирамидите пътека. От черквата до върха на пирамидите предстои приятна 40-минутна разходка, неподвластна на годишните сезони. Пътеката е добре обозначена, лесна за преход и с налични пейки, на които човек да отмори и да се наслади на пейзажа.  Стобските пирамиди са изключително наситени и ярко контрастират на бледнеещите в далечината хълмове на Рила. 

Местна легенда разказва за възникването на Стобските пирамиди. Преди много години на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие, хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади хора. Майката на момичето не била съгласна дъщеря ѝ да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. Когато майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала вкъщи и се молела горещо клетвата ѝ да застигне дъщеря ѝ. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни. От този ден в село Стоб се издигат приказни пирамиди, напомнящи за една незабравима история.

Популярна е и друга легенда, която може да бъде разказана от всеки жител на живописното село Стоб. На няколко километра в планината нагоре от пирамидите се намирало село Бозовая, разположено на няколко хълма и различни махали: Кольова, Вучкова, Топалска, Тачова, Хаджи-стоянова и др. Двама млади се залюбили и решили да се оженят. Тръгнали сватбарите надолу по пътеката към Стоб, защото само там имало подходяща християнска черква, минали през местността „Момена“, стигнали до пътеката на съседния на пирамидите рид. Този рид се вижда в североизточна посока, към изгрева на слънцето. Булката обаче била толкова красива, че кумът не издържал на изкушението, погледнал я и се приближил да я целуне. В този миг Бог се разлютил и превърнал всички сватбари в камък. И сега може да се види процесията от сватбари по съседния склон на пирамидата, като телата им образуват също така красиви пирамиди.

Древните хроники изобилстват от сведения за гр. Стоби, за неговите крепостни стени и кули, рудници и водопроводи. Градът достига разцвет през IX век, вероятно е бил разрушен през XII век и възстановен по време на Втората българска държава. Константин Иречек описва видяното още при първите си обиколки по тези земи в края на XIX век. „Стоб лежи на левия бряг на р. Рила – пише в своите „Пътувания по България“ Иречек, – насреща на десния стърчат в ливадите три високи тревисти могили. Над селото на върха се виждат развалини от стара крепост, от която е останал още един къс от кула с прозорец; тази кула от някои се наричаше Петрова кула, което може би е във връзка с разказите за българския цар Петър в легендите за св. Иван Рилски. Исках да се изкача горе, но жителите твърдяха, че градището е съвършено непристъпно вследствие смъкването на глинестия, с конгломерат напълнен терен. Една ливада под крепостта се нарича „Сарай“, оттук уж някога крепостта била превземана. Няма съмнение, че това е крепостта Стоб, добре позната от паметниците от XI – XIV век.“

За града Стоби и храма „Св. Прокопий“ може да се прочете и в известния Хрисовул (златопечатна царствена грамота) на цар Иван Шишман, дадена на Рилския манастир през 1378 г. В Хрисовула, съхраняван в манастирския музей, цар Иван Шишман се позовава на своето върховно право на собственост върху държавата и дарява Рилската обител с феодална собственост; в него той споменава „на свети Прокопий на двата камъка …“, а вероятно повлиян от сведенията за свободолюбието на местното население, владетелят предупреждава: „Също така и градът Стоби никак да няма власт над манастирските люде, нито над техните владения, нито дори на косъм …“.